Нужните хранителни вещества през развитието на пшеницата

Пшеницата има различни нужди от хранителни вещества на всеки етап от
своето развитие. Важно е хранителните вещества да бъдат налични и в
достатъчно количество на всеки етап от развитието на културата.

Покълнване и поникване

- Азот (N): Насърчава бързия и ранен растеж в началото на жизнения цикъл на
културата.
- Фосфор (P): Осигурява необходимата енергия за ранното развитие и спомага
за развитието на силна коренова система, която подпомага адаптацията на
растението към ниските зимни температури.

Братене

- Азот (N): Участва в развитието на листната повърхност и увеличава броя на
братята на растенията.
- Манган (Mn): Има структурна роля при формирането на фотосинтетични
протеини и ензими.

Вретенене

- Азот (N): Подпомага силното и бързо развитие на листната повърхност.
- Фосфор (P): Осигурява необходимата енергия за растежа на растението.
- Калий (K): Регулира водния баланс и укрепва стабилността на растенията.
- Сяра (S): Подобрява добивите и качеството на продукцията, участва в синтеза
на аминокиселини и протеини.
- Манган (Mn): Има структурна роля при формирането на фотосинтетични
протеини и ензими.
- Цинк (Zn): Ускорява ензимните реакции, подпомага азотния метаболизъм и
стимулира синтеза на протеини.

Цъфтеж / Наливане на зърното

- Азот (N): Подобрява добивите чрез подобряване на фотосинтезата,
повишаване размера и броя на зърната, както и съдържанието им на протеин.
- Магнезий (Mg): Поддържа зеления цвят на листата и тяхната фотосинтетична
способност.
- Фосфор (P): Повишава сухото вещество и подобрява добивите.
- Бор (B): Подобрява жизнеността на полена.

Количествата нужни от хранителните елементи

Нуждите от хранителни вещества на пшеницата зависят от желаните добиви и
фактори като плодородието на почвата. Ето общи насоки за това колко от всяко
хранително вещество е необходимо на пшеницата, за да произведе 100 кг
зърно:

- Азот (N): Приблизително 2.5–3.0 кг азот на 100 кг добив. Азотът е от
съществено значение за растежа на растението и съдържанието на протеини в
зърната.
- Фосфор (P₂O₅): Около 1.0–1.2 кг фосфор на 100 кг добив. Фосфорът
подпомага развитието на корените, цъфтежа и пълненето на зърното. Ако
количеството на фосфора в продукта, който ползвате е изписан като P, можете
да изчислявате по следния начин: 1.2 kg P₂O₅ × 0.436 = 0.523 kg P.
- Калий (K₂O): Около 1.5–2.0 кг калий на 100 кг добив. Калият подобрява
водната регулация, устойчивостта на стрес и качеството на зърното. Ако
количеството на калия в продукта, който ползвате е изписан като К, можете да
изчислявате по следния начин: 2.0 kg K₂O × 0.83 = 1.66 kg K.
- Сяра (S): Около 0.15–0.2 кг сяра на 100 кг добив. Сярата е важна за
формирането на протеини и функциите на ензимите. Ако количеството на
сярата в продукта, който ползвате е изписан като SO₃, можете да изчислявате по
следния начин: 0.2 кг S × 2.5 = 0.5 кг SO₃.
- Магнезий (Mg): Около 0.1–0.15 кг магнезий на 100 кг добив. Магнезият е
необходим за хлорофила и фотосинтезата.
- Цинк (Zn): Приблизително 5–10 г цинк на 100 кг добив. Цинкът играе роля в
активацията на ензими и синтеза на протеини.
- Манган (Mn): Около 3–5 г манган на 100 кг добив. Манганът е важен за
фотосинтетичните ензими.
- Бор (B): Около 0.5–1.0 г бор на 100 кг добив. Борът подпомага жизнеността на
полена и формирането на клетъчните стени.

Това са типични стойности, посочващи нужното активно вещество на декар за
100кг добив, но действителните нужди от хранителни вещества могат да
варират в зависимост от условията на почвата, климата и методите на
управление. Препоръчително е да се направи почвен анализ за по-точно
торене.